НАШАТА КАМПАНИЯ

Инициативата, която стартираме заедно с нашите партньори – туоператорската фирма за специализирани пътувания сред природата „Неофрон Турс“,  цели да помогне за опазването на богатото видово разнообразие и ценните природни местообитания в защитена зона „Ятата“. Основната ни дейност ще бъде свързан с подобряване на достъпа и туристическата интерпретация на мястото, за да го направим по-приятно и удобно за посетителите, които искат да се любуват на птиците без да ги безпокоят.

В рамките на тази дейност:

  • Ще почистим от отпадъци, храсти и клони отбивката на шосето Варна – Белослав над ЗЗ „Ятата“, която служи за наблюдателна площадка и предлага панорамна гледка към цялата местност;
  • Ще изградим отново дървена платформа с парапет и пейки на наблюдателната площадка и ще се надяваме този път да не бъдат разрушении и откраднати.
  • Ще организираме най-малко две почиствания годишно (пролет и есен) в района около наблюдателната площадка и покрай канала, ползван от местните рибари за риболов с цел премахване на натрупаните строителни и битови отпадъци, пластмасови бутилки и други.
  • Ще поставим информационни табели на основния „вход“ към местността и на наблюдателната площадка, които обясняват ценноста на местообитанието, какви видове птици може да се наблюдават през различните сезони и как всеки може да допринесе за  опазването на богатото биоразнообразие на защитена зона „Ятата“.

КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ

  • Чрез доброволен труд – участие в организираните почиствания, полагане на дървената скара, дизайн, предпечтат и печат на информационните табели и др.;
  • Чрез участие / пътуване по туристическите програми на „Неофрон Турс“, които отделят част от приходите от всяко реализирано пътуване за тази кампания;
  • Чрез дарение на името на Сдружение за опазване на дивата природа:

Банкова сметка: BG69UNCR70001522130491, Уникредит Булбанк, или чрез PayPal на имейл: info@wildlifeconservation.bg

ПРОБЛЕМЪТ

Целият Варненско – Белославски езерен комплекс е особено чувствителен към човешки дейности, свързани със замърсяването от близките индустриални предприятия и фрагментация на местообитанията. В западната част на езерния комплекс са разположени утаителните басейни на Девненския химически комплекс, а в северната част е ТЕЦ Варна. Голяма част от тежката индустрия в района на Варна е разположена по границите на зоната.

Развитието на промишлеността и урбанизацията са фактори, които са довели до загуба на местообитания и до цялостна екологична промяна на влажната зона и продължават да бъдат основен застрашаващ фактор. Самата защитена зона „Ятата“ е разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро, на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово. Водоемът и заблатена част от теритотията са изкуствено създадени, в резултат на заустването на пречистените води от пречиствателната станция на Белослав. Именно поради това екологичниото равновесие тук е още по-крехко и нуждата то да бъде поддържано е още по-наложителна.

Територията има природозащитен статут по българското и европейското законодателство, което дава възможност за разработването на план за управление – инструмент, който ще служи като регулатор на на дейностите и ще гарантира опазването на богатото биоразнообразие, което ЗЗ „Ятата“ поддържа.

Регулирането на пашата на домашен добитък, любителския риболов, почистването от битови отпадъци, поддържането и туристическата интерпретация на мястото са само част от дейностите, които трябва да се предпримат в тази посока. Причината нищо да не се прави в момента от страна на ресорните институции са главно ограниченията на държавните и общинските бюджети. Тези проблеми се усложняват поради недобрата информираност и липсата на разбиране за природната стойност на мястото. Нужна е доста работа с децата и младежите, с общинските власти и всички заинтересовани страни за отстраняването на тези проблеми.

МЯСТОТО

Защитена зона „Ятата е най-добре запазената природна територия в рамките на Варненско-Белославския езерен комплекс и място, където е съсредоточено цялото му многообразие. Тук, на територия едва 144 ха са установени над 220 вида птици, в това число 6 вида застрашени от изчезване в световен мащаб.

По време на миграция и зимуване “Ятата” е сред най-значимите места в България за голям брой редки и застрашени видове птици, като червеногушата гъска, къдроглавият пеликан, малкият корморан, белооката потапница, блестящия ибис, пойния лебед,  морския орел и други. “Ятата” има важна роля за гнезденето на тръстиковия блатар, кокилобегача и сивата патица.

Районът на Варненско -Белославския езерен комплекс е богат на природни и културно-исторически забележителности със значителен потенциал за развитие на природен и алтернативен туризъм. Територията има природозащитен статут по българското и европейското законодателство, което дава възможност за разработването на План за управление – инструмент, който ще служи като регулатор на на дейностите, ще позволи по-добро показване на биоразнообразието пред обществеността и ще гарантира устойчивото опазване на мястото. Така то би могло да се превърне в демострационен модел на защитена територия, който може да бъде прилаган и на други места.

ЩЪРКЕЛОВО ВРЕМЕ Е

Пролетта вече е на прага ни и пролетната миграция върви с пълна сила. Убедихме се вчера, при едно от редовните ни посещения на защитена местност „Ятата“ близо до Варна, което е сред любимите ни в района.

Освен първото ято от около 150 бели щъркели,  които се появиха като по поръчка, зарадваха ни и продължиха в посока запад, във водоема наблюдавахме десетки малки корморани, девет вида патици и потапници, сред които глобално застрашената белоока потапница, сива патица, сива и голяма бяла чапла, тръстиков блатар и дори една голяма белочела гъска, навярно закъсняла с миграцията.

Напомняме, че “Ятата” е мястото с най-богато разнообразие от птици в района на Варненско-Белославския езерен комплекс през всички сезони. Тук са установени над 220 вида птици, в това число 6 вида застрашени от изчезване в световен мащаб, като червеногушата гъска (Branta ruficollis), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), морския орел (Haliaeetus albicula) и други.

“Ятата” има важна роля за гнезденето на тръстиковия блатар, кокилобегача и сивата патица. По време на миграция и зимуване “Ятата” е сред най-значимите места в България за голям брой редки и застрашени видове птици като малкият корморан, белооката потапница, белият щъркел, блестящия ибис и пойния лебед.

За съжаление лошо впечатление ни направи замърсяването на наблюдателната площадка на отбивката край пътя Варна – Белослав, която неведнъж сме почиствали  и дори бяхме благоустроили преди време с дървена платформа, както и избелелите табели, които на практика представляват само едни празни конструкции.

Надяваме се да успеем с общи усилия да поправим стореното волно или неволно. Скоро ще стартираме донорка програма за почистване и поддържане на това уникално място. Вече имаме подкрепата на нашите партньори от туроператорските фирми Неофрон Турс и Хиляда Пътешествия, надяваме се да получим и вашата…Моля следете нашите инициативи и кампании тук.

НАШАТА КАМПАНИЯ

Ние вярваме, че всяко голямо пътуване започва с малка крачка в правилната посока. Всеки един от нас може да допринесе за един по-добър и хармоничен свят, а когато успеем да обедим усилията на мнозина, резултатите наистина са видими.

Инициативата, която стартираме заедно с нашите партньори – туоператорските фирми „Хиляда пътешествия“ и „Неофрон Турс“,  ще спомогне за опазването на важни видове и природни местообитания в комплекс Камчия. Основната ни дейност ще бъде почистване и реконструкция на главната екопътека на комплекса, наречена “Камчия”.  В рамките на тази дейност:

  • Ще почистим пътеката от отпадъци, храсти и клони, които пречат на свободното преминаване по нея, като районът ще бъде изчистен и от инвазивните видове (храстовидна аморфа и акация), които в момента са обхванали големи площи и възпрепятстват развитието на местните растителни видове.
  • Ще изградим специални дървени пътеки през участъците на маршрута, които преминават през пясъчните дюни до плажа, така че посетителите да могат да достигат морето без да разрушават естествената дюнна растителност.
  • Ще организираме най-малко две почиствания годишно (пролет и есен) в района около обособената екопътека “Камчия” с цел премахване на натрупаните строителни отпадъци, пластмасови бутилки и други.
  • Ще поставим информационни табели на основните наблюдателни пунктове по еко-пътеката, които обясняват ценноста на различните местообитания, какво може да се наблюдава от съответния пункт и как всеки може да допринесе за  опазването на богатото биоразнообразие на природен комплекс Камчия.

КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ

  • Чрез доброволен труд – участие в организираните почиствания, полаганена дървените скари, дизайн, предпечтат и печат на информационните табели и др.;
  • Чрез участие / пътуване по туристическите програми на „Хиляда пътешествия“ и „Неофрон Турс“, които отделят част от приходите от всяко реализирано пътуване за тази кампания;
  • Чрез дарение на името на Сдружение за опазване на дивата природа:

Банкова сметка: BG69UNCR70001522130491, Уникредит Булбанк, или чрез PayPal на имейл: info@wildlifeconservation.bg

 

ЕКО-ПЪТЕКАТА

Еко-пътеката, която възнамеряваме да обособим и поддържаме, е основен маршрут в комплекс Камчия, който преминава през три от най-представителните видове местообитания – крайречни (лонгозни) гори, пясъчни дюни и блатиста местност. В момента голямата част от него е обрасла с инвазивна растителност или преминава през пясъчни дюни, покрити с редки и застрашени пясъчни растения. Липсват обяснителни табели или каквато и да било инфраструктура, предоставяща туристическа информация.

Пътеката започва от паркинга до главния път от Старо Оряхово до Шкорпиловци и първия участък от нея преминава през гъста заливна гора от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), източен дъб (Quercus дъб), полски бряст (Ulmus minor), полски клен (Acer Campestre) и черна елша (Alnus glutinosa), с подлес  главно от глог (Crataegus monogyna), дрян (Cornus mas) и кучи дрян (Cornus sanguinea). Дърветата често са преплетени с лиани и увивни растения, като повет (Clematis vitalba), скипка (Smilax exelsa), гърбач (Periploca graeca), и т.н., придаващи впечатление за тропическа гора.

Излизайки на открито, пътеката преминава в черен път между гората и широкия пясъчен плаж, а след това се отклонява към морския бряг. При преминаване през  пясъчните дюни хората трябва да бъдат много внимателни, за да не разрушат  уязвимата пясъчна растителност, която расте върху тях  – дива ръж (Leymus racemosus), песъчар (Ammophila Arenaria), и ендемичния борзеанов игловръх (Alyssum borseanum). Местообитанието в периферията на заливната гора дава убежище на рядката жаба Балканска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus) и Европейската видра (Lutra Lutra), които с малко повече  късмет може да се наблюдават.

Връщайки се на пътя по протежение на гората, от пътеката може да се наблюдават редица  редки за България и Европа птици, като например черен щъркел (Ciconia Nigra), малък креслив орел (Aquila pomarina), сокол орко (Falco Subbuteo) , голям ястреб (Acipiter gentilis), осояд (Pernis apivorus) и 7 от 9-те европейски вида кълвачи. Сивият кълвач (Picus canus), черногърбото каменарче (Oenante pleshanka) и полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) се размножават в комплекса в значителни количества и шансовете да се наблюдават са доста високи. През пролетта и есента посетителите може да бъдат възнаградени с гледката на хиляди реещи се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици, които преминават оттук следвайки западноевропейския миграционнен път наприците – Via Pontica.

Крайният участък от пътеката достига блатиста област в края на заливната гора, обрасъл с тръстика (Phragmites Australis) и папур (Typha Angustifolia). През пролетта блатното кокиче (Leucojum кокиче) и няколкото вида от синчец, които покриват  подлеса правят гледката още по-приказна.

ПРОБЛЕМЪТ

Целият комплекс  е особено чувствителен към човешки дейности, свързани със замърсяването и фрагментация на пясъчните дюни и крайречната гора. През последните години се наблюдава значителен натиск върху защитената зона, който се изразява в опити за застрояване и развитие на хотелска инфраструктура. От друга страна, голяма част от дейностите, заложени в Плана за управление на мястото, като  опазване, био-мониторинг, повишаване на осведомеността и туристическа интерпретация, не са осъществени главно поради ограничения на държавните и общинските бюджети. Тези проблеми се усложняват поради недобрата информираност и липсата на разбиране за природната стойност на мястото. Нужна е доста работа на местно и регионално ниво за отстраняването на тези пропуски.

Чрез нашата иницатива „Изграждане  и поддържане на еко-пътека Камчия“ бихме искали да поемем част от дейностите по подобряване на туристическата интерпретация на мястото, предвидени в Плана за управление на Комплекс Камчия. По- конкретно, това се  изразява в разчистване и реконструкция на част от пътеките за посетителие, инсталиране на информационни табели и провеждане на информационна кампания.

МЯСТОТО

Комплекс Камчия се намира на около 25 km южно от гр. Варна. Комплексът е част от европейската екологична мрежа Натура 2000 под номер BG0002045 – Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците. Обхваща крайречни заливни гори, известни под наименованието “български лонгоз” около устието и долното течение на р. Камчия, обширни пясъчни дюни и плажна ивица, храстови и тревни съобщества, сладководни блата и морска акватория, както и прилежащи рибарници. Много характерни са разположените в гората заблатени територии – Мазния азмак и Лесинския азмак, които са останки от стари речни ръкави,естествено свързани с реката. Към комплекса е включено и бившето Старооряховско блато, югозападно от резервата, превърнато в обработваеми земи. През зимата и пролетта тук се образуват обширни разливи, привличащи големи количества водолюбиви птици.

Основното местообитание в комплекса е лонгозната гора от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), полски клен (Acer campestrе) и черна елша (Alnus glutinosa), с подлес  главно от обикновен глог (Crataegus monogyna), обикновен дрян (Cornus mas) и кучи дрян (Cornus sanguinea). Вплетените в клоните на дърветата лиани  –  повет (Clematis vitalba), скрипка (Smilax exelsa), гърбач (Periploca graeca), създават впечатлението за тропическа гора, а блатното кокиче (Leucojum aestivum) и няколкото вида синчец (Scilla sp.) напролет правят гледката още по-незабравима.

Поради фактът, че се намира на миграционния път на птиците Via Pontica, защитена зона Камчия е от изключително значение за реещите се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. В защитената зона са установени 73 вида гнездящи птици, от които 16 вида са защитени.