March | 2017 | СДРУЖЕНИЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДИВАТА ПРИРОДА

Enlarge 0 Comment

НАШАТА КАМПАНИЯ

Инициативата, която стартираме заедно с нашите партньори – туоператорската фирма за специализирани пътувания сред природата „Неофрон Турс“, цели да помогне за опазването на богатото видово разнообразие и ценните природни местообитания в защитена зона „Ятата“. Основната ни дейност ще бъде свързан с подобряване на достъпа и туристическата интерпретация на мястото, за да го направим по-приятно и удобно за посетителите, които искат да се любуват на птиците без да ги безпокоят.

В рамките на тази дейност:

Ще почистим от отпадъци, храсти и клони отбивката на шосето Варна – Белослав над ЗЗ „Ятата“, която служи за наблюдателна площадка и предлага панорамна гледка към цялата местност;
Ще изградим отново дървена платформа с парапет и пейки на наблюдателната площадка и ще се надяваме този път да не бъдат разрушении и откраднати.
Ще организираме най-малко две почиствания годишно (пролет и есен) в района около наблюдателната площадка и покрай канала, ползван от местните рибари за риболов с цел премахване на натрупаните строителни и битови отпадъци, пластмасови бутилки и други.
Ще поставим информационни табели на основния „вход“ към местността и на наблюдателната площадка, които обясняват ценноста на местообитанието, какви видове птици може да се наблюдават през различните сезони и как всеки може да допринесе за опазването на богатото биоразнообразие на защитена зона „Ятата“.

КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ

Чрез доброволен труд – участие в организираните почиствания, полагане на дървената скара, дизайн, предпечтат и печат на информационните табели и др.;
Чрез участие / пътуване по туристическите програми на „Неофрон Турс“, които отделят част от приходите от всяко реализирано пътуване за тази кампания;
Чрез дарение на името на Сдружение за опазване на дивата природа:

Банкова сметка: BG69UNCR70001522130491, Уникредит Булбанк, или чрез PayPal на имейл: info@wildlifeconservation.bg

Enlarge 0 Comment

ПРОБЛЕМЪТ

Целият Варненско – Белославски езерен комплекс е особено чувствителен към човешки дейности, свързани със замърсяването от близките индустриални предприятия и фрагментация на местообитанията. В западната част на езерния комплекс са разположени утаителните басейни на Девненския химически комплекс, а в северната част е ТЕЦ Варна. Голяма част от тежката индустрия в района на Варна е разположена по границите на зоната.

Развитието на промишлеността и урбанизацията са фактори, които са довели до загуба на местообитания и до цялостна екологична промяна на влажната зона и продължават да бъдат основен застрашаващ фактор. Самата защитена зона „Ятата“ е разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро, на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово. Водоемът и заблатена част от теритотията са изкуствено създадени, в резултат на заустването на пречистените води от пречиствателната станция на Белослав. Именно поради това екологичниото равновесие тук е още по-крехко и нуждата то да бъде поддържано е още по-наложителна.

Територията има природозащитен статут по българското и европейското законодателство, което дава възможност за разработването на план за управление – инструмент, който ще служи като регулатор на на дейностите и ще гарантира опазването на богатото биоразнообразие, което ЗЗ „Ятата“ поддържа.

Регулирането на пашата на домашен добитък, любителския риболов, почистването от битови отпадъци, поддържането и туристическата интерпретация на мястото са само част от дейностите, които трябва да се предпримат в тази посока. Причината нищо да не се прави в момента от страна на ресорните институции са главно ограниченията на държавните и общинските бюджети. Тези проблеми се усложняват поради недобрата информираност и липсата на разбиране за природната стойност на мястото. Нужна е доста работа с децата и младежите, с общинските власти и всички заинтересовани страни за отстраняването на тези проблеми.

Enlarge 0 Comment

МЯСТОТО

Защитена зона „Ятата е най-добре запазената природна територия в рамките на Варненско-Белославския езерен комплекс и място, където е съсредоточено цялото му многообразие. Тук, на територия едва 144 ха са установени над 220 вида птици, в това число 6 вида застрашени от изчезване в световен мащаб.

По време на миграция и зимуване “Ятата” е сред най-значимите места в България за голям брой редки и застрашени видове птици, като червеногушата гъска, къдроглавият пеликан, малкият корморан, белооката потапница, блестящия ибис, пойния лебед, морския орел и други. “Ятата” има важна роля за гнезденето на тръстиковия блатар, кокилобегача и сивата патица.

Районът на Варненско -Белославския езерен комплекс е богат на природни и културно-исторически забележителности със значителен потенциал за развитие на природен и алтернативен туризъм. Територията има природозащитен статут по българското и европейското законодателство, което дава възможност за разработването на План за управление – инструмент, който ще служи като регулатор на на дейностите, ще позволи по-добро показване на биоразнообразието пред обществеността и ще гарантира устойчивото опазване на мястото. Така то би могло да се превърне в демострационен модел на защитена територия, който може да бъде прилаган и на други места.

17353475_1498694073488194_5341627433576460896_n

Enlarge 0 Comment

ЩЪРКЕЛОВО ВРЕМЕ Е

Пролетта вече е на прага ни и пролетната миграция върви с пълна сила. Убедихме се вчера, при едно от редовните ни посещения на защитена местност „Ятата“ близо до Варна, което е сред любимите ни в района.

Освен първото ято от около 150 бели щъркели, които се появиха като по поръчка, зарадваха ни и продължиха в посока запад, във водоема наблюдавахме десетки малки корморани, девет вида патици и потапници, сред които глобално застрашената белоока потапница, сива патица, сива и голяма бяла чапла, тръстиков блатар и дори една голяма белочела гъска, навярно закъсняла с миграцията.

Continue Reading →

Enlarge 0 Comment

НАШАТА КАМПАНИЯ

Ние вярваме, че всяко голямо пътуване започва с малка крачка в правилната посока. Всеки един от нас може да допринесе за един по-добър и хармоничен свят, а когато успеем да обедим усилията на мнозина, резултатите наистина са видими.

Инициативата, която стартираме заедно с нашите партньори – туоператорските фирми „Хиляда пътешествия“ и „Неофрон Турс“, ще спомогне за опазването на важни видове и природни местообитания в комплекс Камчия. Основната ни дейност ще бъде почистване и реконструкция на главната екопътека на комплекса, наречена “Камчия”. В рамките на тази дейност:

Ще почистим пътеката от отпадъци, храсти и клони, които пречат на свободното преминаване по нея, като районът ще бъде изчистен и от инвазивните видове (храстовидна аморфа и акация), които в момента са обхванали големи площи и възпрепятстват развитието на местните растителни видове.
Ще изградим специални дървени пътеки през участъците на маршрута, които преминават през пясъчните дюни до плажа, така че посетителите да могат да достигат морето без да разрушават естествената дюнна растителност.
Ще организираме най-малко две почиствания годишно (пролет и есен) в района около обособената екопътека “Камчия” с цел премахване на натрупаните строителни отпадъци, пластмасови бутилки и други.
Ще поставим информационни табели на основните наблюдателни пунктове по еко-пътеката, които обясняват ценноста на различните местообитания, какво може да се наблюдава от съответния пункт и как всеки може да допринесе за опазването на богатото биоразнообразие на природен комплекс Камчия.

КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ

Чрез доброволен труд – участие в организираните почиствания, полаганена дървените скари, дизайн, предпечтат и печат на информационните табели и др.;
Чрез участие / пътуване по туристическите програми на „Хиляда пътешествия“ и „Неофрон Турс“, които отделят част от приходите от всяко реализирано пътуване за тази кампания;
Чрез дарение на името на Сдружение за опазване на дивата природа:

Банкова сметка: BG69UNCR70001522130491, Уникредит Булбанк, или чрез PayPal на имейл: info@wildlifeconservation.bg

Enlarge 0 Comment

ЕКО-ПЪТЕКАТА

Еко-пътеката, която възнамеряваме да обособим и поддържаме, е основен маршрут в комплекс Камчия, който преминава през три от най-представителните видове местообитания – крайречни (лонгозни) гори, пясъчни дюни и блатиста местност. В момента голямата част от него е обрасла с инвазивна растителност или преминава през пясъчни дюни, покрити с редки и застрашени пясъчни растения. Липсват обяснителни табели или каквато и да било инфраструктура, предоставяща туристическа информация.

Пътеката започва от паркинга до главния път от Старо Оряхово до Шкорпиловци и първия участък от нея преминава през гъста заливна гора от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), източен дъб (Quercus дъб), полски бряст (Ulmus minor), полски клен (Acer Campestre) и черна елша (Alnus glutinosa), с подлес главно от глог (Crataegus monogyna), дрян (Cornus mas) и кучи дрян (Cornus sanguinea). Дърветата често са преплетени с лиани и увивни растения, като повет (Clematis vitalba), скипка (Smilax exelsa), гърбач (Periploca graeca), и т.н., придаващи впечатление за тропическа гора.

Излизайки на открито, пътеката преминава в черен път между гората и широкия пясъчен плаж, а след това се отклонява към морския бряг. При преминаване през пясъчните дюни хората трябва да бъдат много внимателни, за да не разрушат уязвимата пясъчна растителност, която расте върху тях – дива ръж (Leymus racemosus), песъчар (Ammophila Arenaria), и ендемичния борзеанов игловръх (Alyssum borseanum). Местообитанието в периферията на заливната гора дава убежище на рядката жаба Балканска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus) и Европейската видра (Lutra Lutra), които с малко повече късмет може да се наблюдават.

Връщайки се на пътя по протежение на гората, от пътеката може да се наблюдават редица редки за България и Европа птици, като например черен щъркел (Ciconia Nigra), малък креслив орел (Aquila pomarina), сокол орко (Falco Subbuteo) , голям ястреб (Acipiter gentilis), осояд (Pernis apivorus) и 7 от 9-те европейски вида кълвачи. Сивият кълвач (Picus canus), черногърбото каменарче (Oenante pleshanka) и полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) се размножават в комплекса в значителни количества и шансовете да се наблюдават са доста високи. През пролетта и есента посетителите може да бъдат възнаградени с гледката на хиляди реещи се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици, които преминават оттук следвайки западноевропейския миграционнен път наприците – Via Pontica.

Крайният участък от пътеката достига блатиста област в края на заливната гора, обрасъл с тръстика (Phragmites Australis) и папур (Typha Angustifolia). През пролетта блатното кокиче (Leucojum кокиче) и няколкото вида от синчец, които покриват подлеса правят гледката още по-приказна.

Enlarge 0 Comment

ПРОБЛЕМЪТ

Целият комплекс е особено чувствителен към човешки дейности, свързани със замърсяването и фрагментация на пясъчните дюни и крайречната гора. През последните години се наблюдава значителен натиск върху защитената зона, който се изразява в опити за застрояване и развитие на хотелска инфраструктура. От друга страна, голяма част от дейностите, заложени в Плана за управление на мястото, като опазване, био-мониторинг, повишаване на осведомеността и туристическа интерпретация, не са осъществени главно поради ограничения на държавните и общинските бюджети. Тези проблеми се усложняват поради недобрата информираност и липсата на разбиране за природната стойност на мястото. Нужна е доста работа на местно и регионално ниво за отстраняването на тези пропуски.

Чрез нашата иницатива „Изграждане и поддържане на еко-пътека Камчия“ бихме искали да поемем част от дейностите по подобряване на туристическата интерпретация на мястото, предвидени в Плана за управление на Комплекс Камчия. По- конкретно, това се изразява в разчистване и реконструкция на част от пътеките за посетителие, инсталиране на информационни табели и провеждане на информационна кампания.

Enlarge 0 Comment

МЯСТОТО

Комплекс Камчия се намира на около 25 km южно от гр. Варна. Комплексът е част от европейската екологична мрежа Натура 2000 под номер BG0002045 – Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците. Обхваща крайречни заливни гори, известни под наименованието “български лонгоз” около устието и долното течение на р. Камчия, обширни пясъчни дюни и плажна ивица, храстови и тревни съобщества, сладководни блата и морска акватория, както и прилежащи рибарници. Много характерни са разположените в гората заблатени територии – Мазния азмак и Лесинския азмак, които са останки от стари речни ръкави,естествено свързани с реката. Към комплекса е включено и бившето Старооряховско блато, югозападно от резервата, превърнато в обработваеми земи. През зимата и пролетта тук се образуват обширни разливи, привличащи големи количества водолюбиви птици.

Основното местообитание в комплекса е лонгозната гора от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), полски клен (Acer campestrе) и черна елша (Alnus glutinosa), с подлес главно от обикновен глог (Crataegus monogyna), обикновен дрян (Cornus mas) и кучи дрян (Cornus sanguinea). Вплетените в клоните на дърветата лиани – повет (Clematis vitalba), скрипка (Smilax exelsa), гърбач (Periploca graeca), създават впечатлението за тропическа гора, а блатното кокиче (Leucojum aestivum) и няколкото вида синчец (Scilla sp.) напролет правят гледката още по-незабравима.

Поради фактът, че се намира на миграционния път на птиците Via Pontica, защитена зона Камчия е от изключително значение за реещите се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. В защитената зона са установени 73 вида гнездящи птици, от които 16 вида са защитени.