НАШАТА КАМПАНИЯ

Ние вярваме, че всяко голямо пътуване започва с малка крачка в правилната посока. Всеки един от нас може да допринесе за един по-добър и хармоничен свят, а когато успеем да обедим усилията на мнозина, резултатите наистина са видими.

Инициативата, която стартираме заедно с нашите партньори – туоператорските фирми „Хиляда пътешествия“ и „Неофрон Турс“,  ще спомогне за опазването на важни видове и природни местообитания в комплекс Камчия. Основната ни дейност ще бъде почистване и реконструкция на главната екопътека на комплекса, наречена “Камчия”.  В рамките на тази дейност:

  • Ще почистим пътеката от отпадъци, храсти и клони, които пречат на свободното преминаване по нея, като районът ще бъде изчистен и от инвазивните видове (храстовидна аморфа и акация), които в момента са обхванали големи площи и възпрепятстват развитието на местните растителни видове.
  • Ще изградим специални дървени пътеки през участъците на маршрута, които преминават през пясъчните дюни до плажа, така че посетителите да могат да достигат морето без да разрушават естествената дюнна растителност.
  • Ще организираме най-малко две почиствания годишно (пролет и есен) в района около обособената екопътека “Камчия” с цел премахване на натрупаните строителни отпадъци, пластмасови бутилки и други.
  • Ще поставим информационни табели на основните наблюдателни пунктове по еко-пътеката, които обясняват ценноста на различните местообитания, какво може да се наблюдава от съответния пункт и как всеки може да допринесе за  опазването на богатото биоразнообразие на природен комплекс Камчия.

КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ

  • Чрез доброволен труд – участие в организираните почиствания, полаганена дървените скари, дизайн, предпечтат и печат на информационните табели и др.;
  • Чрез участие / пътуване по туристическите програми на „Хиляда пътешествия“ и „Неофрон Турс“, които отделят част от приходите от всяко реализирано пътуване за тази кампания;
  • Чрез дарение на името на Сдружение за опазване на дивата природа:

Банкова сметка: BG69UNCR70001522130491, Уникредит Булбанк, или чрез PayPal на имейл: info@wildlifeconservation.bg

 

ЕКО-ПЪТЕКАТА

Еко-пътеката, която възнамеряваме да обособим и поддържаме, е основен маршрут в комплекс Камчия, който преминава през три от най-представителните видове местообитания – крайречни (лонгозни) гори, пясъчни дюни и блатиста местност. В момента голямата част от него е обрасла с инвазивна растителност или преминава през пясъчни дюни, покрити с редки и застрашени пясъчни растения. Липсват обяснителни табели или каквато и да било инфраструктура, предоставяща туристическа информация.

Пътеката започва от паркинга до главния път от Старо Оряхово до Шкорпиловци и първия участък от нея преминава през гъста заливна гора от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), източен дъб (Quercus дъб), полски бряст (Ulmus minor), полски клен (Acer Campestre) и черна елша (Alnus glutinosa), с подлес  главно от глог (Crataegus monogyna), дрян (Cornus mas) и кучи дрян (Cornus sanguinea). Дърветата често са преплетени с лиани и увивни растения, като повет (Clematis vitalba), скипка (Smilax exelsa), гърбач (Periploca graeca), и т.н., придаващи впечатление за тропическа гора.

Излизайки на открито, пътеката преминава в черен път между гората и широкия пясъчен плаж, а след това се отклонява към морския бряг. При преминаване през  пясъчните дюни хората трябва да бъдат много внимателни, за да не разрушат  уязвимата пясъчна растителност, която расте върху тях  – дива ръж (Leymus racemosus), песъчар (Ammophila Arenaria), и ендемичния борзеанов игловръх (Alyssum borseanum). Местообитанието в периферията на заливната гора дава убежище на рядката жаба Балканска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus) и Европейската видра (Lutra Lutra), които с малко повече  късмет може да се наблюдават.

Връщайки се на пътя по протежение на гората, от пътеката може да се наблюдават редица  редки за България и Европа птици, като например черен щъркел (Ciconia Nigra), малък креслив орел (Aquila pomarina), сокол орко (Falco Subbuteo) , голям ястреб (Acipiter gentilis), осояд (Pernis apivorus) и 7 от 9-те европейски вида кълвачи. Сивият кълвач (Picus canus), черногърбото каменарче (Oenante pleshanka) и полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) се размножават в комплекса в значителни количества и шансовете да се наблюдават са доста високи. През пролетта и есента посетителите може да бъдат възнаградени с гледката на хиляди реещи се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици, които преминават оттук следвайки западноевропейския миграционнен път наприците – Via Pontica.

Крайният участък от пътеката достига блатиста област в края на заливната гора, обрасъл с тръстика (Phragmites Australis) и папур (Typha Angustifolia). През пролетта блатното кокиче (Leucojum кокиче) и няколкото вида от синчец, които покриват  подлеса правят гледката още по-приказна.

ПРОБЛЕМЪТ

Целият комплекс  е особено чувствителен към човешки дейности, свързани със замърсяването и фрагментация на пясъчните дюни и крайречната гора. През последните години се наблюдава значителен натиск върху защитената зона, който се изразява в опити за застрояване и развитие на хотелска инфраструктура. От друга страна, голяма част от дейностите, заложени в Плана за управление на мястото, като  опазване, био-мониторинг, повишаване на осведомеността и туристическа интерпретация, не са осъществени главно поради ограничения на държавните и общинските бюджети. Тези проблеми се усложняват поради недобрата информираност и липсата на разбиране за природната стойност на мястото. Нужна е доста работа на местно и регионално ниво за отстраняването на тези пропуски.

Чрез нашата иницатива „Изграждане  и поддържане на еко-пътека Камчия“ бихме искали да поемем част от дейностите по подобряване на туристическата интерпретация на мястото, предвидени в Плана за управление на Комплекс Камчия. По- конкретно, това се  изразява в разчистване и реконструкция на част от пътеките за посетителие, инсталиране на информационни табели и провеждане на информационна кампания.

МЯСТОТО

Комплекс Камчия се намира на около 25 km южно от гр. Варна. Комплексът е част от европейската екологична мрежа Натура 2000 под номер BG0002045 – Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците. Обхваща крайречни заливни гори, известни под наименованието “български лонгоз” около устието и долното течение на р. Камчия, обширни пясъчни дюни и плажна ивица, храстови и тревни съобщества, сладководни блата и морска акватория, както и прилежащи рибарници. Много характерни са разположените в гората заблатени територии – Мазния азмак и Лесинския азмак, които са останки от стари речни ръкави,естествено свързани с реката. Към комплекса е включено и бившето Старооряховско блато, югозападно от резервата, превърнато в обработваеми земи. През зимата и пролетта тук се образуват обширни разливи, привличащи големи количества водолюбиви птици.

Основното местообитание в комплекса е лонгозната гора от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), полски клен (Acer campestrе) и черна елша (Alnus glutinosa), с подлес  главно от обикновен глог (Crataegus monogyna), обикновен дрян (Cornus mas) и кучи дрян (Cornus sanguinea). Вплетените в клоните на дърветата лиани  –  повет (Clematis vitalba), скрипка (Smilax exelsa), гърбач (Periploca graeca), създават впечатлението за тропическа гора, а блатното кокиче (Leucojum aestivum) и няколкото вида синчец (Scilla sp.) напролет правят гледката още по-незабравима.

Поради фактът, че се намира на миграционния път на птиците Via Pontica, защитена зона Камчия е от изключително значение за реещите се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. В защитената зона са установени 73 вида гнездящи птици, от които 16 вида са защитени.

 

ЩЕ ОСТАНЕ ЛИ КАМЧИЙСКИЯТ ЛОНГОЗ ЕДНА ОТ НАЙ-ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ГОРИ В БЪЛГАРИЯ?

В предаването си “Малки истории” БНТ разказва историята на нашия колега Димитър Георгиев – лесоинженер и природозащитник, който приема за лична кауза опазването на вековните гори по долината на река Камчия. Някога гората „Лонгоза“ е била около 10 000 хектара, през 1936 г  намаляла на 5 200 хектара, а днес е 4 200 хектара. Едва ли има друга гора, в която са нанесени толкова щети с идеята да бъде възстановена и спасена, казва Димитър. Стопанският дърводобив и незаконната сеч намаляват площта ѝ застрашително и ако не се вземат спешни мерки, бъдещето на тази уникална гора е под въпрос, твърди той.

Малка история за една уникална гора, в която вместо птици пеят резачки. За сечища, които приличат на бойни полета. За убити двеста годишни дървета. За черните пътища в гората и за „лъскавите“ пояси в периферията ѝ. За алчността и за бизнеса. За хората, които обичат гората, и за хората с резачките: http://bnt.bg/predavanyia/malki-istorii/za-horata-koito-obichat-gorata-i-horata-s-rezachkite-25-03-2015