Голямото пролетно почистване на Дуранкулашкия плаж

Доброволци на Сдружение за опазване на дивата природа се включиха в Голямото пролетно почистване на Дуранкулашкия плаж – инициатива, организирана от Община Шабла, “Зелен Образователен Център” в Шабла, Сдружение за Опазване на Дивата Природа (СОДП) и Агенция за бавни пътувания “Хиляда Пътешествия”. Боклукът от около 2,5 км плажна ивица и прилежащи територии беше събран от над 50 човека, в над 55 чувала, които напълниха едно цяло ремарке на трактор. Благодарим на всички за ентусиазма, споделеното време, безвъзмездния труд, за усмивките, веселото настроение и за радостта да сме заедно навън сред природата. Очаквайте датата на почистванетo на останалата част на плажа от към с.Крапец. Събитието ще обявим на нашата страница във фейсбук: https://www.facebook.com/wildlifebg/

Припомняме, че плажът заедно с прилежащите езера и целия район наоколо са част от мрежата “Натура 2000” т.е. те са изключително важни за опазване на биоразнообразието. Дуранкулашкото езеро е известно с богатия си птичи свят през всички сезони, а много скоро почистените от нас пясъчни дюни и съседните полустепни територии ще се покрият с редки и интересни растения, типични за Черноморието.

DSC03605DSC03622DSC03589

ЗИМУВАЩАТА ПОПУЛАЦИЯ НА ЧЕРВЕНОГУШАТА ГЪСКА ПРЕЗ СЕЗОН 2017-2018: ОБЗОР

Сега, когато зимният сезон е в края си и последните червеногуши гъски са напуснали района на традиционните си зимовища край езерата Шабленско и Дуранкулашко, можем да обобщим резултатите от нашите наблюдения и консервационни дейности  през последните четири месеца:

Тази зима имахме странен зимен сезон – много меко време с дневни температури достигащи над 10°C дори през януари. По-леките зимни условия и липсата на сняг позволиха добра паша на птиците на североизток от нашата страна (в Украйна и Русия) и доведоха до много късно пристигане на червеногушите гъски в зимните им местообитания по западното крайбрежие на Черно море, както и до много нисък брой на гъските в сравнение с предишни сезони. Първите червеногуши гъски пристигнаха в традиционните си зимовища в България чак в средата на януари. На 15 януари 2018 г. наблюдавахме първите 335 червеногуши гъски край Дуранкулашкото езеро, а по-късно през деня – още около 2000 RBG в румънската част на Добруджа, точно отвъд границата.

По-голям брой зимуващи червеногуши гъски бяха регистрирани през последните дни на януари. По това време при редовното ни наблюдение на зимуващите птици в района на Дуранкулашкото езеро и Шабленския езерен комплекс установихме около 5000 червеногуши гъски и само 2300 големи белочели гъски (които обикновено са много по-многобройни от червеногушите). Птиците останаха в региона само за няколко дни, след което броят им варираше между 600 и 1000 до средата на февруари, когато изцяло се оттеглиха на север.

Променливото време в края на февруари и началото на март – от много топло (около + 10°C) до много студено (до около – 10°C) с дебела снежна покривка и силни северни ветрове точно в периода, когато гъските се подготвят за прелет на север към местата за гнездене в Сибирската тундра, очевидно бяха причината за постоянното разнопосочно движение на гъските по западното Черноморие и непостоянната им численост в традиционните им места за зимуване (Бургаски езера, Шабленски езера) през последните 2-3 седмици.  На 5 март 2018 г. проведохме последната мониторингова сесия за сезона и наблюдавахме смесено ято от около 2500-3000 червеногуши гъски и около 7000 големи белочели гъски в житните посеви на юг от Дуранкулашко езеро. По-малки ята от около 60 – 70 червеногуши гъски прелитаха през целия ден в различни посоки. На следващия ден около два пъти повече птици са били преброени от наши колеги в района на Езерецско езеро, плюс още едно голямо ято от около 5000 червеногуши гъски в Бургаските езера. Понастоящем всички гъски са напуснали района.

За сравнение:

Най-високият общ брой на червеногушите гъски от зимните им местообитания е установен през януари 2013 г. по време на координираното среднозимно преброяване на водолюбивите птици, когато в България, Румъния и Украйна са отчетени общо около 56 000 птици. Смята се, че това е броят на световната популация на вида понастоящем (AEWA).

На 15 февруари 2017 година преброихме 23’780 червеногуши гъски, заедно с 47’000 големи белочели гъски и 160 сиви гъски.

На фона на необичайното закъснение, с което червеногушите гъски достигнаха традиционните си зимовища тази година и краткия им престой в района проведехме по-малко наблюдения и патрулни сесии, отколкото бяхме планирали. Нашите проучвания започнаха още през декември и продължиха до началото на март. През този период установихме  много по-нисък ловен натиск в сравнение с предишните години поради малкия брой гъски. Бракониерството обикновено се установява при ловци, които идват организирани от чужбина или от други части на страната (което не беше така през тази зима), както и извън ловния сезон, затова продължихме патрулирането до началото на март. По-големият проблем през този сезон обаче беше незаконният риболов с мрежи в тъмната част на деня, който безпокои гъските, нощуващи в езерото и ги кара да търсят безопасност в морските води. Докладвахме около 20 такива случая и успяхме да предотвратим още около 30.

Нашите комбинирани мониторингови и патрулни сесии в зимните местообитания на световно застрашената червеногуша гъска тази зима бяха проведени изключително с подкрепата на PUGET SOUND AMERICAN ASSOCIATION OF ZOO KEEPERS (PSAAZK), за което сме изключително благодарни! PSAAZK подкрепя и дейностите ни за повишаване на информираността на обществото през останалата част от годината – участие в публични събития (Ден на земята, Ден на биоразнообразието, зелени фестивали, изложби и т.н.)

AAZKlogo

Field survey_Coastal Dobrudja2018 Wild geese_sunrise_Durankulak Lake

kamenbryag_bulgaria4356kamenbryag_bulgaria4357kamenbryag_bulgaria4358kamenbryag_bulgaria4359kamenbryag_bulgaria4360kamenbryag_bulgaria4361kamenbryag_bulgaria4362kamenbryag_bulgaria4364kamenbryag_bulgaria4367kamenbryag_bulgaria4368kamenbryag_bulgaria4369kamenbryag_bulgaria4370kamenbryag_bulgaria4371kamenbryag_bulgaria4372kamenbryag_bulgaria4373kamenbryag_bulgaria4374kamenbryag_bulgaria4375kamenbryag_bulgaria4376kamenbryag_bulgaria4379kamenbryag_bulgaria4380kamenbryag_bulgaria4381kamenbryag_bulgaria4382kamenbryag_bulgaria4383kamenbryag_bulgaria4385kamenbryag_bulgaria4388kamenbryag_bulgaria4390kamenbryag_bulgaria4396kamenbryag_bulgaria4397Shags_Yailata_crHobby_Yailata_cr

ПЕШЕХОДЕН ПРЕХОД ОКОЛО КАМЕН БРЯГ И ТЮЛЕНОВО

На 7 октомври 2017 г.(събота) направихме лек пешеходен преход през двете тераси на каменистото плато в местността Яйлата, южно от Камен бряг. Местността избрахме неслучайно – освен интересни и значими културно-исторически паметници от най-различни епохи, Яйлата съхранява уникална флора и фауна.

Continue Reading →

ПРОБЛЕМЪТ

Целият Варненско – Белославски езерен комплекс е особено чувствителен към човешки дейности, свързани със замърсяването от близките индустриални предприятия и фрагментация на местообитанията. В западната част на езерния комплекс са разположени утаителните басейни на Девненския химически комплекс, а в северната част е ТЕЦ Варна. Голяма част от тежката индустрия в района на Варна е разположена по границите на зоната.

Развитието на промишлеността и урбанизацията са фактори, които са довели до загуба на местообитания и до цялостна екологична промяна на влажната зона и продължават да бъдат основен застрашаващ фактор. Самата защитена зона „Ятата“ е разположена на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро, на 1 км източно от град Белослав и южно от село Страшимирово. Водоемът и заблатена част от теритотията са изкуствено създадени, в резултат на заустването на пречистените води от пречиствателната станция на Белослав. Именно поради това екологичниото равновесие тук е още по-крехко и нуждата то да бъде поддържано е още по-наложителна.

Територията има природозащитен статут по българското и европейското законодателство, което дава възможност за разработването на план за управление – инструмент, който ще служи като регулатор на на дейностите и ще гарантира опазването на богатото биоразнообразие, което ЗЗ „Ятата“ поддържа.

Регулирането на пашата на домашен добитък, любителския риболов, почистването от битови отпадъци, поддържането и туристическата интерпретация на мястото са само част от дейностите, които трябва да се предпримат в тази посока. Причината нищо да не се прави в момента от страна на ресорните институции са главно ограниченията на държавните и общинските бюджети. Тези проблеми се усложняват поради недобрата информираност и липсата на разбиране за природната стойност на мястото. Нужна е доста работа с децата и младежите, с общинските власти и всички заинтересовани страни за отстраняването на тези проблеми.

МЯСТОТО

Защитена зона „Ятата е най-добре запазената природна територия в рамките на Варненско-Белославския езерен комплекс и място, където е съсредоточено цялото му многообразие. Тук, на територия едва 144 ха са установени над 220 вида птици, в това число 6 вида застрашени от изчезване в световен мащаб.

По време на миграция и зимуване “Ятата” е сред най-значимите места в България за голям брой редки и застрашени видове птици, като червеногушата гъска, къдроглавият пеликан, малкият корморан, белооката потапница, блестящия ибис, пойния лебед,  морския орел и други. “Ятата” има важна роля за гнезденето на тръстиковия блатар, кокилобегача и сивата патица.

Районът на Варненско -Белославския езерен комплекс е богат на природни и културно-исторически забележителности със значителен потенциал за развитие на природен и алтернативен туризъм. Територията има природозащитен статут по българското и европейското законодателство, което дава възможност за разработването на План за управление – инструмент, който ще служи като регулатор на на дейностите, ще позволи по-добро показване на биоразнообразието пред обществеността и ще гарантира устойчивото опазване на мястото. Така то би могло да се превърне в демострационен модел на защитена територия, който може да бъде прилаган и на други места.

ЩЪРКЕЛОВО ВРЕМЕ Е

Пролетта вече е на прага ни и пролетната миграция върви с пълна сила. Убедихме се вчера, при едно от редовните ни посещения на защитена местност „Ятата“ близо до Варна, което е сред любимите ни в района.

Освен първото ято от около 150 бели щъркели,  които се появиха като по поръчка, зарадваха ни и продължиха в посока запад, във водоема наблюдавахме десетки малки корморани, девет вида патици и потапници, сред които глобално застрашената белоока потапница, сива патица, сива и голяма бяла чапла, тръстиков блатар и дори една голяма белочела гъска, навярно закъсняла с миграцията.

Continue Reading →

НАШАТА КАМПАНИЯ

Ние вярваме, че всяко голямо пътуване започва с малка крачка в правилната посока. Всеки един от нас може да допринесе за един по-добър и хармоничен свят, а когато успеем да обедим усилията на мнозина, резултатите наистина са видими.

Инициативата, която стартираме заедно с нашите партньори – туоператорските фирми „Хиляда пътешествия“ и „Неофрон Турс“,  ще спомогне за опазването на важни видове и природни местообитания в комплекс Камчия. Основната ни дейност ще бъде почистване и реконструкция на главната екопътека на комплекса, наречена “Камчия”.  В рамките на тази дейност:

  • Ще почистим пътеката от отпадъци, храсти и клони, които пречат на свободното преминаване по нея, като районът ще бъде изчистен и от инвазивните видове (храстовидна аморфа и акация), които в момента са обхванали големи площи и възпрепятстват развитието на местните растителни видове.
  • Ще изградим специални дървени пътеки през участъците на маршрута, които преминават през пясъчните дюни до плажа, така че посетителите да могат да достигат морето без да разрушават естествената дюнна растителност.
  • Ще организираме най-малко две почиствания годишно (пролет и есен) в района около обособената екопътека “Камчия” с цел премахване на натрупаните строителни отпадъци, пластмасови бутилки и други.
  • Ще поставим информационни табели на основните наблюдателни пунктове по еко-пътеката, които обясняват ценноста на различните местообитания, какво може да се наблюдава от съответния пункт и как всеки може да допринесе за  опазването на богатото биоразнообразие на природен комплекс Камчия.

КАК МОЖЕТЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ

  • Чрез доброволен труд – участие в организираните почиствания, полаганена дървените скари, дизайн, предпечтат и печат на информационните табели и др.;
  • Чрез участие / пътуване по туристическите програми на „Хиляда пътешествия“ и „Неофрон Турс“, които отделят част от приходите от всяко реализирано пътуване за тази кампания;
  • Чрез дарение на името на Сдружение за опазване на дивата природа:

Банкова сметка: BG69UNCR70001522130491, Уникредит Булбанк, или чрез PayPal на имейл: info@wildlifeconservation.bg

 

МЯСТОТО

Комплекс Камчия се намира на около 25 km южно от гр. Варна. Комплексът е част от европейската екологична мрежа Натура 2000 под номер BG0002045 – Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците. Обхваща крайречни заливни гори, известни под наименованието “български лонгоз” около устието и долното течение на р. Камчия, обширни пясъчни дюни и плажна ивица, храстови и тревни съобщества, сладководни блата и морска акватория, както и прилежащи рибарници. Много характерни са разположените в гората заблатени територии – Мазния азмак и Лесинския азмак, които са останки от стари речни ръкави,естествено свързани с реката. Към комплекса е включено и бившето Старооряховско блато, югозападно от резервата, превърнато в обработваеми земи. През зимата и пролетта тук се образуват обширни разливи, привличащи големи количества водолюбиви птици.

Основното местообитание в комплекса е лонгозната гора от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora), полски бряст (Ulmus minor), полски клен (Acer campestrе) и черна елша (Alnus glutinosa), с подлес  главно от обикновен глог (Crataegus monogyna), обикновен дрян (Cornus mas) и кучи дрян (Cornus sanguinea). Вплетените в клоните на дърветата лиани  –  повет (Clematis vitalba), скрипка (Smilax exelsa), гърбач (Periploca graeca), създават впечатлението за тропическа гора, а блатното кокиче (Leucojum aestivum) и няколкото вида синчец (Scilla sp.) напролет правят гледката още по-незабравима.

Поради фактът, че се намира на миграционния път на птиците Via Pontica, защитена зона Камчия е от изключително значение за реещите се птици – щъркели, пеликани и грабливи птици. В защитената зона са установени 73 вида гнездящи птици, от които 16 вида са защитени.

 

ЧЕРВЕНОГУШИТЕ ГЪСКИ СА ВСЕ ОЩЕ МНОГОБРОЙНИ

Червеногушите гъски (Branta ruficollis) са все още многобройни в района на езерата Шабла и Дуранкулак. На 15 февруари 2017 г. преброихме общо 23 780 червеногуши, заедно с 47000 големи белочели и 160 сиви гъски. В едно от ятата забелязахме също и малка белочела гъска. Преди предстоящата миграция птиците се хранят активно в насажденията от зимни култури край езерата, за да натрупат енергия за дългия полет от 6000 км  обратно към сибирската тундра.

Continue Reading →

ПОСРЕЩАМЕ НОВАТА ГОДИНА С ПО-ГОЛЕМИ ЧИСЛЕНОСТИ НА ЧЕРВЕНОГУШАТА ГЪСКА

На 2 януари 2017 г. Сдружението за опазване на дивата природа проведе поредния мониторинг на водолюбивите птици в северните ни черноморски езера – Дуранкулашко езеро и трите Шабленски езера (Шабленско езеро, Езерецко езеро и Шабленска тузла).

Continue Reading →