Зима е. В ранното утро от морето се показва жълто-оранжевия диск на слънцето. Вятърът стихва, но скоро отново подхваща обичайния си танц, който увлича тръстиките. Животът в езерото отвъд пясъчната коса се пробужда, за да пострещне още един зимен ден. Чува се съненото обаждане на дивите гъски, които се готвят да напуснат водното си убежище и да се отправят към нивите в търсене на храна. Скоро небето се изпълва от гласовете и свистенето на крилата на многохилядните гъши ята. Първи се вдигат големите белочели гъски. Следват ги червеногушите – истинският „хит“ на крайбрежните езера. С цветната си окраска тези птици са истински празник за окото – импресия в червено, черно и бяло. Шум, оживление и живот кипи наоколо…
Има много малко места на планетата, където могат да се видят ята от десетки хиляди червеногуши гъски. Крайбрежна Добруджа със сигурност държи първенството сред тях. Не само защото е толкова близо, но също така и защото тук все още е най-лесно да се види един от най-грандиозните спектакли на европейската дива природа – сутрешното излитане на ятата от червеногуши гъски на фона на изгрева, съпроводено от незабравимата мелодия от гласовете на тези красиви гости от далечния Сибир.
Въпреки че изображенията на червеногуша гъска от египетска гробница на Ne-FER-Maat в Medum показва доста далечни придвижвания на тези птици в древни времена, в по-ново време тази гъска е новак в Европа. Прогонена от традиционните си зимовища в Азербайджан заради смяната на зимните култури с памук през 60-те години на миналия век, най-красивата гъска на Земята намира гостоприемни земи на западния бряг на Черно море – в Добруджа. От 1980-те години червеногушата гъска е редовен зимен гост в крайбрежните влажни зони на България, заобиколени от просторни полета с пшеница и други зимни зърнени култури.
Гъските започват да пристигат в края на октомври, в зависимост от времето. Постепенно техният брой се увеличава, но се колебае с промените на температурите. Когато времето е меко и влажните зони на север от езерата Дуранкулак и Шабла не са замръзнали, птиците са сравнително малко. С настъпването на студени фронтове и образуването на лед върху езерата, все повече и повече ята пристигат и се установяват на шумни групи в езерата.
Дивите гъски имат силно изразен денонощен ритъм. Денят им започва много рано, с изгрева на слънцето. С увеличаване на светлината ятата постепенно се раздвижват. Птиците плуват по повърхността на езерото, прегрупират се и разтягат криле приготвяйки се за излитане. Докато се почистват, гъшия “килим” на повърхността на водата сякаш оживява. В даден момент единични птици се вдигат и и започват да кръжат над бреговете, проверявайки дали е достатъчно безопасно за останалата част от ятото да поеме по същия въздушен коридор. Ако на брега има ловци, тези птици ще бъдат първите цели. След известно време ако от брега не последват изстрели, част от “килима” се откъсва и започва голямото излитане. Първи са големите белочели гъски. В не-ловни дни те могат да се точат в продължение на час, поемайки различни посоки към полета със зимни култури, където пасат. Около 45 минути или дори час по-късно основните ята на червеногушата гъска започват да изпълват въздуха с по-меките си и по-мелодични „разговори“. Високо във въздуха, гъските поемат посока към полята със зимна пшеница, за да се хранят. Като правило, около обяд, те се връщат към езерото на малки ята, за да пият вода, след което отново се отправят на паша.
Докато пасат в нивите, големите гъши ята също представляват впечатляваща гледка. И на фона на зелените поля пшеница, и върху белия сняг движеща се червена маса от гъски оставя незабравими спомени. Картината е още по-грандиозна когато ятото излита или каца. Това е моментът, когато може да се види какъв е процентът на младите гъски и доколко добре охранени са птиците. Ако броят на младите птици е нисък, това не сочи светло бъдеще за вида. Също така, ако масните резерви на птиците са ниски (вижда добре от т. нар. “коремен профил” – кривата на задната част на тялото на гъската), това означава, че те имат по-малко шансове да достигнат успешно до гнездовите си територии и още по-малко шансовете за успешно отглеждане на потомство.
През февруари, когато ловът на гъски в България е забранен, гъските се хранят в нивите до бреговете на езерата. Птиците бързо осъзнават, че вече не са преследвани от ловци и започват да се държат по съвсем различен начин – не са толкова плашливи и допускат хората много по-близо, отколкото преди, по време на ловните месеци. За тях е много важно да съхранят колкото е възможно повече мастните си резерви преди дълго и опасно пътешествие обратно към Сибир.
С края на късия зимен ден ятата от диви гъски постепенно се завръщат на езерото за нощувка. Това е още една възможност да се насладим на чудото на ежедневната миграция, макар и не толкова впечатляващо, както сутринта. Птиците ще разчитат на безопасността на откритите води в средата на езерото, както и на правилното отношение на хората – да ги оставят на спокойствие в единственото им място за почивка.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програма BG03 по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение за опазване на дивата природа и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата – Министерство на околната среда и водите“ www.BG03.moew.government.bg