ВАРНЕНСКО-БЕЛОСЛАВСКО ЕЗЕРО

Posted on May 19, 2014

BG0000191 – Защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която припокрива защитена зона по Директивата за местообитанията.

Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера – Варненското и Белославското, разположени на запад от гр. Варна и свързани помежду си с изкуствено прокопан канал. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход.

Мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско – Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция, като за белия щъркел (Ciconia ciconia) се явява “място с тесен фронт на миграция“. През този период, а също и през зимата комплексът е от световно значение за малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). Поради факта, че не замръзват през зимата, езерата са удобно място за зимуване на различни видове патици, потапници, корморани и други водолюбиви птици. Освен малкият корморан, международно значими струпвания образува и кафявоглавата потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция се срещат къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), а през зимата и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala).

Проблемите, с които се борим:

Варненско – Белославското езеро се намира до третия по големина град в България – Варна, който е голям туристически и промишлен център. В западната част на езерния комплекс са разположени утаителните басейни на Девненския химически комплекс, а в северната част е ТЕЦ Варна. Голяма част от тежката индустрия в района на Варна е разположена по границите на зоната.
Развитието на промишлеността и урбанизацията са фактори, които са довели до загуба ¬¬¬¬на местообитания и до цялостна екологична промяна на влажната зона и продължават да бъдат основен застрашаващ фактор. От друга страна, липсва план за управление на защитената зона, който да регулира устойчивото ползване на ресурсите и да гарантира опазването й.