ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО

Posted on April 15, 2014

Защитена зона по Директива 79/409/ЕЕС за птиците и Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията

Със стратегическото си разположение на един от главните миграционни пътища на птиците в Европа – Via Pontica – Дуранкулакшкото езеро предлага сигурен пристан за хиляди мигриращи птици, които всяка година минават на път за гнездовите си територии или остават да зимуват. През зимата разнообразието от водолюбиви птици е невероятно, но всепризната атракция са многохилядните ята от диви гъски, излитащи от езерото при изгрев слънце. Наред с голямата белочела гъска, големи струпвания образува и застрашената от изчезване червеногуша гъска. Тази дребна гъска с пъстро операние изминава хиляди километри от Сибирската тундра и обратно, привлечена от спокойствието, меката зима и големите обработваеми площи с подходящи зърнени култури.

През пролетта и лятото Дуранкулашкото езеро е дом за редки птици, които свиват гнезда и отглеждат потомството си там. Сред тях са белооката потапница, големия воден бик, блатната лястовица, тръстиковия блатар и др. Сред тръстиките отглеждат своите малки мустакатия синигер и рядкото за България индийското шаварче – вид, по-типичен за Азия.

По пясъчните дюни и в съседните полустепни територии се срещат редки и интересни растения, типични за Черноморието. Сред тях особена ценност представлява българският лен, който е балкански ендемит.